Да помогнем на самотна майка на 4 деца с ежедневните разходи, докато започне да издържа семейството си

Желян е млада майка с четири деца, която е разделена със съпруга си, с един починал и един отчужден родител и без почти никакви доходи с изключение на оскъдните детски помощи (общо 240 лв. на месец за изхранване на цялото семейство). Завършила е основно образование и ако един ден намери време за това, има желание да се запише отново във вечерната гимназия. Семейството живее в къща под наем с добросърдечна хазяйка, която използва скромния наем предимно за да купува лекарства за заболяването си.

Попаднала в параграф-22, Желян не можеше да започне платена работа, защото нямаше кой да се грижи за мъничките ѝ близнаци, а от друга страна ѝ липсваха необходимите точки за детска ясла, отчасти поради това, че не ходи на работа. Все пак наесен близнаците най-накрая тръгват на ясла, а двете по-големи деца започват училище. Желян се надява, че с известен късмет ще си намери работа – веднъж само животът ѝ да потече в някакво по-сигурно русло след първия учебен ден – но докато не получи заплата, няма да има нищо.

Тя е мила душа, която въпреки трудния старт в живота е високо мотивирана и иска децата ѝ да имат по-добър шанс от нея, като винаги се стреми да им дава положителен пример. Много обича животните – грижи се за котка на име Чофи вкъщи и за няколко улични кучета, които са силно привързани към нея. Никога не забравя да нахрани гладните животни и е намерила осиновители и приемни домове за доста малки и пораснали кучовци – историите на някои от тях съм следяла отблизо.

Ето какво казва за Желян д-р Малев, който посещава същата църква като нея:

"Здравейте, познавам Желян от около три години. Виждаме се в неделя в храма на семинарията. Винаги идваше с поне две малки деца. Отначало я виждах да стои основно отвън и след служба молеше за някаква парична помощ. После забелязах, че плахо влизаше за службата и се изненадах, когато няколко пъти тя или една друга жена завеждаха невръстните деца: момченце и момиченце, да се причастят. Със задоволство отбелязах, че не става дума само за просия. Така измина една година. Желян беше много редовна. Един ден след служба се заговорихме в двора. Като разбра, че съм лекар, поиска няколко съвета за децата и, от дума на дума, ми разказа за житейското си положение, за недоимъка, за мъжа ѝ, който не ѝ помага и по-скоро, не работи и не допринася за семейството. Разказа, че е от Самоков и, че, ако нещата не потръгнат добре, обмисля да се върне при близките си. Живее доста далеч от семинарията и с немалки усилия идва до църквата. Двете малки деца, близначета, още не са тръгнали на детски ясли и тя ги гледа и навсякъде е с тях, съответно, не може да работи и няма никакъв приход. Освен тях, Желян има и две по-големи деца, сега ще тръгват в първи клас.

Децата са кръстени, а самата Желян предстои да се кръсти, живот и здраве, през октомври, въпреки съпротивата, която среща от близките на мъжа ѝ.

Мога да обобщя, че става въпрос за млада майка в трудна житейска ситуация, живееща с четирите си деца в големи затруднения, но въпреки това никога не съм забелязвал изнервено отношение към тях; споделяла е за стремежите, които има за здравословно отглеждане, за избор на възможно най- благоприятно училище за по-големите, за християнско възпитание на децата, за нейния стремеж за връзка с Църквата.

Всичко това ми дава до голяма степен увереност, че си струва по-дълготрайна и целенасочена помощ за това семейство.

По-мъдри от мен хора са казали: "и на кон да е този, който ти проси - дай му!", но от друга страна са казали и: "нека милостинята ти да се препоти три пъти в ръката ти, преди да дадеш". "

Д-р Велеслав Малев, вътрешни болести